НАГЛОСТТА!? НАЧИН НА УПОТРЕБА!!!

Един от основните духовно-психологически закони гласи, че ние срещаме навън това, което не интегрираме вътре в себе си. Тоест, всичко около нас е огледало на нашата същност, която не приемаме. Най-важните са нещата, които предизвикват емоции в нас – тези, които ни дразнят и тези, които ни привличат. Те показват в най-голяма степен, това което искаме или не искаме, да признаем за себе си. Тези правила звучат лесно на теория, но е много трудно да ги следваме на практика. Не е приятно за човек да приеме, че прилича на този, който ужасно го дразни. Но е точно така…

Майсторството на осъзнатостта е в постоянното самонаблюдение и осъзнаване на именно тези външни провокации. Те никога не се появяват случайно и обикновено изискват от нас внимание. Трябва да бъдат осмислени и разбрани. По този начин ние се опознаваме и развиваме. Разбира се, ако имаме сетивата и желанието да видим, дори това което не е много приятно за виждане.

Не искам пак да звуча като обикновен теоретик, затова ще ви обясня нещата с пример от моят живот и път...

Замислих се, какъв тип поведение най- много ме дразни в хората?! Веднага в съзнанието ми изникна една дума НАГЛОСТТА! Грубите, нагли, егоцентрични хора са ми изключително непоносими. Аз имам себе си за състрадателен, възпитан, помагащ човек и когато някой е груб и нагъл, изпитвам силно желание да го ударя. Държа подобни хора, колкото се може по-далеч от мен. Това става едва когато разбера, че са такива. В първия момент, те дори ме привличат. Имам вече няколко такива случая. Виждам даден човек и той ми става интересен и любопитен. Много често, не знам защо и няма никаква логична причина. Създавам си някаква положителна представа за него/нея, която бързо се разрушава когато маските паднат. Често под тях се оказва егоистичен, груб и нагъл човек. Случвало ми се е толкова пъти, че започнах да имам усещане за ДеЖаВю. Понякога тези егоисти са прикрити, манипулативни личности, но злобата и наглостта накрая винаги избиват. Разбера ли какъв е, аз зачерквам този човек и продължавам напред. До следващия. Важи както за  приятелки, така и за мъже. Една и съща схема...

След последния подобен случай, реших че трябва да се замисля отвъд очевидното. Нищо никога не е случайно. Дава ни се информация във вид на определено кодирано поведение от наша страна и само ние можем да го разчетем, ако проявим подобно желание.

Затова седнах, започнах да разсъждавам и картите постепенно се откриха. Очевидно, за да привлечем такива хора, в мене също има такава част. Ако нямах нищо егоистично, нагло, грубо и дръзко в характера си, нямаше да има никаква причина да срещам постоянно тези характеристики отвън. Така, хубаво значи...и аз съм такава. Това е една трудна за приемане истина и все още много грешно разчетена...

Абсолютно всяка емоция, която съществува, има своите добри и своите лоши страни. Това важи и за любовта и страха. Замислете се, от любов можеш да летиш от радост, но тя може да те смачка с болката си. Страхът може да те ограничи, но той може и да те спаси. С всичко е така. Дори и с наглостта и егоизма.

Всички знаем, кои са тяхните лоши страни, нали така?! А замисляли ли сте се, коя е хубавата им част ?! Егоистичните и нагли хора са тези със самочуствие. Тези, които винаги отстояват своето и държат на себе си. Те са силни, смели, упорити. Те знаят какво искат и как да го постигнат. Това не ви ли звучи като харатеристики на успелите хора?! Много често нещата се препокриват. Това са едни хубави качества, когато не са в крайност. Тогава се превръщат в грозна изкривена маска на неприятен човек. Ако обаче се развиват умерено и без залитания, тогава могат да са ни полезни. За да срещам такива хора навън и то в крайния им вариант, аз в голяма степен съм се отказала от егоизма и наглостта. Заради лошото им лице, съм преберегнала и положителното. Тогава те се материализират в света ми, но във външна форма като хора, които срещам. Самия факт, че интуитивно тези хора ме привличат към себе си, това означава че аз искам да уча от тях. Аз вътрешно искам да интегрирам тази част от себе си, но виждайки лошата страна на медала, аз го захвърлям целия, без да видя светлата му половина.

Дори мога да кажа, че наглостта е и израз на свобода. Човек, който ние бихме нарекли Г-н Нагъл е този, който не се интересува от мнението на обществото. Този, който прави нещата, както той иска. Този, който винаги ще отстои своите принципи и мнение, независимо другите как го приемат. Това е човек извън рамките, извън Матрицата. Но ние, толкова затънали в собствените си мисловни ограничения бягаме от тази провокация не заради друго, а защото не искаме да излезем от зоната си на конфорт. Лицемерието е навсякъде около нас и когато човек си позволи да е искрен в желанията и поведението си, той е изхвърлен, дамгосан и отлъчен. Много по-удобно е да бъдем прикрити егоисти и да манипулираме другите, за да ни дават това, което искаме. Тогава дори на някой да му светне лампичката, ние винаги можем да вдигнем ръце и да го уверим, че грешката е в него. Няма ли директен подход, няма и отговорност. Това именно е израз на страха на масите.

Аз не оправдавам грубостта и наглостта. Само казвам, че ако вместо да я отхвърлим с лека ръка, не видим и не вземем положителното от нея, можем цял живот да се заблуждаваме за собствената ни същност.

Това беше просто конкретен пример. Всеки, който прочете тази статия може да се замисли, кое е това което ненавижда в другите. Повярвайте ми, много може да научите за себе си. Накрая ще сложа и клип по темата, които може да ви бъде полезен.

И последно...

В един момент от живота си всеки достига личните си граници. Тогава сме изправени пред два варианта: или ги преминаваме и започваме нов живот, с нови правила. Или пък оставаме в тяхните рамки и заживяваме живот, познат и удобен, но и ужасно тесен...

ВСЕКИ САМ ИЗБИРА!!!

  

П.П Благодарна съм на Ванеса Виденова за прекрасния и изчерпателен клип под формата на лекция.