КАКВО ИЗБИРАШ? ГОЛЯМАТА ИЛИ ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ?!

Вдъхновявам се от всичко – филми, телевизия, музика. Точно в това е истинският чар на творческия процес, че всичко ти говори. Не казвам, че един филм или една песен могат да зародят творчество в мен, а че те са копчето, което отпушва мисли и емоции, а вече от тях се получават статии и клипове. Днес съм вдъхновена от един сериал и по-точно от една любовна история в този сериал. Ще си кажете, колко клиширано?! И ще сте прави! Но щом Миро може да пише песни, вдъхновен от филми, защо аз да не мога да пиша статии, вдъхновена от сериали?!

Любовта се е превърнала в такова клише, че понякога дори на мен ми писва от нея. Всяка песен или филм са на основата на любовна история. Изграждат ни една грешна представа какво е това ИСТИНСКА любов. Захаросаните холивудски продукции са в основата на повечето нещастни разочарования на хората от любовта. Но да не обвиняваме само Америка, този почерк е навсякъде. Описват ни това чувство по един начин, който ни кара да очакваме гръм и мълнии. И те се случват, само че за разлика от филма или сериала, в живота често няма „И заживели щастливо“, а по-скоро „Влюбили се, обичали се, наранили се, разделили се..“. Когато при нас се случи така, ние си мислим, че грешката е в нас. Тя просто е в сбърканата представа, която се насажда от всякъде. Всеки мъж чака „Принцесата“, а всяка жена „Принца на белия кон“, на сутринта получават „Просто тиква“ и „Просто кон“. Точно затова, вече рядко се впечатлявам от истории за големи любови във филмите. Защото опитах от това ястие и знам, колко горчи. Когато обаче видя нещо различно, тогава истински се вдъхновявам и разбирам, че може би истината се намира на съвсеееем друго място.  Ще карам по същество...

Сериалът , за който ви говоря е „Откраднат живот“, а любовната история е тази на Калин и Наталия. Единствената истинска любовна история, не само в целия сериен филм, но и в мноооого други филми, които съм гледала напоследък. Ще вляза в по-големи подробности, защото не е нужно да сте гледали сериала, за да ме разберете. Двата персонажа са преживели своите Големи любови, излезли са от тях разбити и разочаровани. Намерили са рамо, на което да поплачат и приятел, на когото да разчитат и...са се влюбили. Този път истински. Без излишен целофан или помпозност , без излишно превъзнасяне, драматични любовни излияния и невъзможна любов. Напротив, тяхната беше възможна, проста, лека, обикновена и толкова истинска, че ти спира дъха. А ти го спира, защото знаеш кое е важното в този живот. Колкото и да ни залъгват с изкуствени любовни истории, нашият опит показва, че не в тях е смисъла. Важното е любовта да е истинска, а не голяма.

Сега ще направя един рязък завой като кажа, че и в т.н. Голяма любов има причина и смисъл. И тя наистина се случва, на много от нас. Всеки има един човек в живота си, когото е обичал до смърт, до лудост, до край. Това чувство е толкова силно, драматично и все поглъщащо, че е нормално да е по-атрактивно за филмиране.  Простите и лесни отношения, няма как да са интересни за големия и малкия екран. Това е нормално, но когато хората приемем, че това е всичко, което искаме...тогава става страшно и грешно.

Винаги съм разбирала на едно вътрешно ниво, че между тези две чувства има разлика, но когато започнах да изучавам Астрология, с изненада забелязах, че Любовта и Партньорството са в два различни дома, тоест те са две различни сфери на човешкия живот. Тогава разликата сякаш започна да ми се оформя все по-ясно в главата.

Не искам да бъда празнословна, затова ще ви изброя, по мое мнение, основните разлики между голямата и истинската любов...

-         Голямата любов идва с гръм и трясък, тя често е любов от пръв поглед и често е нелогична. Появява се неочаквано и помита всичко по пътя си, разрушава те, съграждате те отново и пак те съсипва...и така безброй пъти, докато не научиш уроците, които е дошла да ти предаде. Тя е розовата, романтичната, тази с пеперудите в стомаха, тази от която ти омекват коленете. Когато тази любов се появи, си мислиш, че ще умреш, ако я няма. Не знаеш как си живял преди този човек, не знаеш как ще живееш без него. Мислиш си, че той е твоя половинка, твоята сродна душа. Дори е възможно да се вкопчиш в него, като голямата ти надежда за щастие. Често обаче, с този човек партньорство не можеш да създадеш. Вие сте така различни, въпреки привличането, което ви подлудява. Посоката на живота, стремежите, смисъла...всичко е различно. Мъчите се да съедините две НЕ пасващи си парченца пъзел, но просто не става. Карате се, наранявате се, обиждате се...после се мразите със същата сила,  с която сте се обичали. Това ви сразява, това ви убива дори. И после е нужно да се изградите отново, на чисто.  Често дори, тази любов е Голяма само за единия от двамата, а другият просто си е играл. И въпреки всичко, този който е обичал, минава през същите тези етапи на любов и омраза, за да изгради характера си и да се превърне в един много по-зрял и смислен човек.

-        Истинската любов никога не се появява с гръм и трясък, тя просто идва. Някак естествено и някак тихо. Никога не изглежда по нашия калъп за любов, нито по нашия вкус. Но на нея можеш винаги да разчиташ, тя не те довършва, тя те допълва. Държи ти ръката, когато си болен и те завива, когато си уморен. До теб е, във всичко и завинаги. Това е партньорството и то често е много различно от любовта, която сме си представяли. Но пак си е любов, просто друг вид. Ако първата се появява, за да ни научи на нещо,  тази идва за да остане и даде смисъл на дните ни.

Не ме разбирайте погрешно, не заклеймявам Голямата любов, напротив. Всеки трябва да я преживее – един, два пъти, сто пъти, от колкото има нужда. Само тя ни изгражда и ни подготвя за другото, което има смисъл. За Истинската любов.

За себе си мога да кажа, че съм преживяла само първия вид и то не дори, по начина по който исках. И все пак научих много, защото за да ни промени нещо, то трябва да влезе като Троянски кон дълбоко в душата и да ни разбие отвътре. Ако е повърхностно, истинската трансформация е невъзможна. Не знам, още колко големи любови ме чакат, докато дойде тази истинската, но се моля, тя все пак да дойде.

Такава, проста и лесна, като на Калин и Наталия.

Благодаря на сценаристите на сериала „Откраднат живот“, че ме вдъхновиха и на Дария Симеонова и Димо Алексиев, че го изиграха, така че да го почувствам дълбоко в сърцето си. Знам, че това е просто сериал, но понякога е хубаво да виждаме мечтите си навън, за да ги усетим и вътре в нас и да подредим приоритетите си. Не казвам, че тази история ме е научила на нещо ново, а че просто ме накара да успея ясно да го формулирам в главата си.

Понякога Нищото, може да е Всичко!!!