ВСЕЛЕНСКИТЕ ЗАКОНИ! ПРЕДАЙ НАТАТЪК...

Ако четете блога ми, сигурно знаете, че той е основно пълен с авторски статии по духовни и психологически теми. Без да съм специалист по никоя от тези теми, аз живея живота и се уча от него. След това предавам наученото във вид на статии, които нямат никакви специални претенции. Днес обаче ще направя нещо друго и ще ви представя чужд текст. Защото смятам, че е важен и хубаво формулиран. Всяка психологическа работа трябва да стъпи на основа. Правилата, които ще ви представя, са такава основа. Няма смисъл да се говори за духовно израстване, енергия и т.н., ако първо не се разберат фундаментални закони по темата. Смятам, че по-долу описаните постулати са важни за всеки човек, не само за тези, занимаващи се с духовни практики. Незнанието не оправдава незнаещия. Това, че може детето да не познава „Закона за гравитацията“, не означава че то няма да падне, ако се спъне. Ще кажете може би, че доказателство за тези закони няма. Ами може просто да се огледаме и ще видим примери навсякъде. Както Нютон е проумял гравитационния закон, замисляйки се върху ябълката. Всички отговори са около нас, ако имаме очи да ги видим, разбира се. Аз Америка няма да открия. Може би, копирам, може би, преписвам дори. Всичко се опитвам да пречупя през своя живот, доколкото мога. Това е всичко!!! Приятно четене:

Вселената има своите вечни закони, които човек отдаван е забравил. Използвани заедно, те се превръщат в мощна сила, която може да ни направи непобедими. Ето кои са те:

1. Законът за Мисленето гласи, че мислите създават реалността.

2. Законът за Наличността гласи, че има безгранична наличност във Вселената на всичко, което желаете. Вместо да вярвате в идеята за "липсата", е нужно да разберете, че живеем във Вселена на изобилие и има (пре)достатъчно за всички. Искреното съзнаване на това изобилие е жизнено важно за привличането на богатство и изобилие в живота ви.

3. Законът за Привличането гласи, че привличаш това, към което насочваш вниманието си. Обръщайки внимание на неща, които ви правят нещастни, привличате още повече от тях. Но ако се фокусирате върху нещата, които ви правят щастливи и се усмихвате, тогава ще привлечете повече от тях в живота си.

4. Законът за Получаването гласи, че ще получите само това, което сте готови да получите. Например може да искате 10 000 лв. на месец, но ако не вярвате, че това е възможно, или че го заслужавате, то никога няма да ги получите.

5. Законът за Нарастването е свързан с нарастването и подобряването на всеки аспект от живота ви. Без значение колко добър е животът ви, винаги има място за подобрение и разширение.

6. Законът за Отплащането гласи "Жънеш това, което посееш". Семената на успех или на провал посявате в живота си? В живота, това, което влагате, това получавате. Каквото правите и "изпращате" като сигнал на Вселената, това и ще получите, за добро или за лошо.

7. Законът за Нулевото Съпротивление е един от най-игнорираните от всичките 11 забравени закона. Но също така е и един от най-мощните от тях. Този закон гласи, че това, срещу което се съпротивляваш, продължава да съществува. Това означава, че нещата, които не харесвате, стават по-силни. Колкото повече енергия влагате в омраза и съпротивление към тях, толкова по-силни и мощни стават те. Незнанието на този закон обяснява защо толкова много хора не успяват да използват Закона за Привличането успешно. Няма значение колко трудно би могло да е в началото, трябва да се научите да игнорирате нещата, които не харесвате и да пренасочвате вниманието си към тези, които ви правят щастливи.

8. Законът за Прошката гласи, че за да продължите напред в живота си, е нужно да се избавите (да простите) от болезнени събития от миналото си. Незнанието и неприлагането на този закон блокира изобилието във вашия живот.

9. Законът за Пожертването гласи, че за да спечелиш нещо, трябва да си готов да заплатиш съответната цена. Гледайте на този закон като инвестиране в по-добро бъдеще вместо като настояща саможертва.

10. Законът за Почитането гласи, че 11-те Забравени Закона ще работят за вас, ако ги почитате. Ако водите недисциплиниран живот и не успявате постоянно да практикувате тези 11 закона, тогава не се учудвайте, ако се провалите.

11. Законът за Успеха е комбинация от всички 11 закона. Той гласи, че можете да успеете, независимо от вашата среда, или от това колко лоши са били нещата в миналото. Успехът е ваше рождено право.

Източник: http://www.highviewart.com

 

НАГЛОСТТА!? НАЧИН НА УПОТРЕБА!!!

Един от основните духовно-психологически закони гласи, че ние срещаме навън това, което не интегрираме вътре в себе си. Тоест, всичко около нас е огледало на нашата същност, която не приемаме. Най-важните са нещата, които предизвикват емоции в нас – тези, които ни дразнят и тези, които ни привличат. Те показват в най-голяма степен, това което искаме или не искаме, да признаем за себе си. Тези правила звучат лесно на теория, но е много трудно да ги следваме на практика. Не е приятно за човек да приеме, че прилича на този, който ужасно го дразни. Но е точно така…

Майсторството на осъзнатостта е в постоянното самонаблюдение и осъзнаване на именно тези външни провокации. Те никога не се появяват случайно и обикновено изискват от нас внимание. Трябва да бъдат осмислени и разбрани. По този начин ние се опознаваме и развиваме. Разбира се, ако имаме сетивата и желанието да видим, дори това което не е много приятно за виждане.

Не искам пак да звуча като обикновен теоретик, затова ще ви обясня нещата с пример от моят живот и път...

Замислих се, какъв тип поведение най- много ме дразни в хората?! Веднага в съзнанието ми изникна една дума НАГЛОСТТА! Грубите, нагли, егоцентрични хора са ми изключително непоносими. Аз имам себе си за състрадателен, възпитан, помагащ човек и когато някой е груб и нагъл, изпитвам силно желание да го ударя. Държа подобни хора, колкото се може по-далеч от мен. Това става едва когато разбера, че са такива. В първия момент, те дори ме привличат. Имам вече няколко такива случая. Виждам даден човек и той ми става интересен и любопитен. Много често, не знам защо и няма никаква логична причина. Създавам си някаква положителна представа за него/нея, която бързо се разрушава когато маските паднат. Често под тях се оказва егоистичен, груб и нагъл човек. Случвало ми се е толкова пъти, че започнах да имам усещане за ДеЖаВю. Понякога тези егоисти са прикрити, манипулативни личности, но злобата и наглостта накрая винаги избиват. Разбера ли какъв е, аз зачерквам този човек и продължавам напред. До следващия. Важи както за  приятелки, така и за мъже. Една и съща схема...

След последния подобен случай, реших че трябва да се замисля отвъд очевидното. Нищо никога не е случайно. Дава ни се информация във вид на определено кодирано поведение от наша страна и само ние можем да го разчетем, ако проявим подобно желание.

Затова седнах, започнах да разсъждавам и картите постепенно се откриха. Очевидно, за да привлечем такива хора, в мене също има такава част. Ако нямах нищо егоистично, нагло, грубо и дръзко в характера си, нямаше да има никаква причина да срещам постоянно тези характеристики отвън. Така, хубаво значи...и аз съм такава. Това е една трудна за приемане истина и все още много грешно разчетена...

Абсолютно всяка емоция, която съществува, има своите добри и своите лоши страни. Това важи и за любовта и страха. Замислете се, от любов можеш да летиш от радост, но тя може да те смачка с болката си. Страхът може да те ограничи, но той може и да те спаси. С всичко е така. Дори и с наглостта и егоизма.

Всички знаем, кои са тяхните лоши страни, нали така?! А замисляли ли сте се, коя е хубавата им част ?! Егоистичните и нагли хора са тези със самочуствие. Тези, които винаги отстояват своето и държат на себе си. Те са силни, смели, упорити. Те знаят какво искат и как да го постигнат. Това не ви ли звучи като харатеристики на успелите хора?! Много често нещата се препокриват. Това са едни хубави качества, когато не са в крайност. Тогава се превръщат в грозна изкривена маска на неприятен човек. Ако обаче се развиват умерено и без залитания, тогава могат да са ни полезни. За да срещам такива хора навън и то в крайния им вариант, аз в голяма степен съм се отказала от егоизма и наглостта. Заради лошото им лице, съм преберегнала и положителното. Тогава те се материализират в света ми, но във външна форма като хора, които срещам. Самия факт, че интуитивно тези хора ме привличат към себе си, това означава че аз искам да уча от тях. Аз вътрешно искам да интегрирам тази част от себе си, но виждайки лошата страна на медала, аз го захвърлям целия, без да видя светлата му половина.

Дори мога да кажа, че наглостта е и израз на свобода. Човек, който ние бихме нарекли Г-н Нагъл е този, който не се интересува от мнението на обществото. Този, който прави нещата, както той иска. Този, който винаги ще отстои своите принципи и мнение, независимо другите как го приемат. Това е човек извън рамките, извън Матрицата. Но ние, толкова затънали в собствените си мисловни ограничения бягаме от тази провокация не заради друго, а защото не искаме да излезем от зоната си на конфорт. Лицемерието е навсякъде около нас и когато човек си позволи да е искрен в желанията и поведението си, той е изхвърлен, дамгосан и отлъчен. Много по-удобно е да бъдем прикрити егоисти и да манипулираме другите, за да ни дават това, което искаме. Тогава дори на някой да му светне лампичката, ние винаги можем да вдигнем ръце и да го уверим, че грешката е в него. Няма ли директен подход, няма и отговорност. Това именно е израз на страха на масите.

Аз не оправдавам грубостта и наглостта. Само казвам, че ако вместо да я отхвърлим с лека ръка, не видим и не вземем положителното от нея, можем цял живот да се заблуждаваме за собствената ни същност.

Това беше просто конкретен пример. Всеки, който прочете тази статия може да се замисли, кое е това което ненавижда в другите. Повярвайте ми, много може да научите за себе си. Накрая ще сложа и клип по темата, които може да ви бъде полезен.

И последно...

В един момент от живота си всеки достига личните си граници. Тогава сме изправени пред два варианта: или ги преминаваме и започваме нов живот, с нови правила. Или пък оставаме в тяхните рамки и заживяваме живот, познат и удобен, но и ужасно тесен...

ВСЕКИ САМ ИЗБИРА!!!

  

П.П Благодарна съм на Ванеса Виденова за прекрасния и изчерпателен клип под формата на лекция.

КАКВО ИЗБИРАШ? ГОЛЯМАТА ИЛИ ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ?!

Вдъхновявам се от всичко – филми, телевизия, музика. Точно в това е истинският чар на творческия процес, че всичко ти говори. Не казвам, че един филм или една песен могат да зародят творчество в мен, а че те са копчето, което отпушва мисли и емоции, а вече от тях се получават статии и клипове. Днес съм вдъхновена от един сериал и по-точно от една любовна история в този сериал. Ще си кажете, колко клиширано?! И ще сте прави! Но щом Миро може да пише песни, вдъхновен от филми, защо аз да не мога да пиша статии, вдъхновена от сериали?!

Любовта се е превърнала в такова клише, че понякога дори на мен ми писва от нея. Всяка песен или филм са на основата на любовна история. Изграждат ни една грешна представа какво е това ИСТИНСКА любов. Захаросаните холивудски продукции са в основата на повечето нещастни разочарования на хората от любовта. Но да не обвиняваме само Америка, този почерк е навсякъде. Описват ни това чувство по един начин, който ни кара да очакваме гръм и мълнии. И те се случват, само че за разлика от филма или сериала, в живота често няма „И заживели щастливо“, а по-скоро „Влюбили се, обичали се, наранили се, разделили се..“. Когато при нас се случи така, ние си мислим, че грешката е в нас. Тя просто е в сбърканата представа, която се насажда от всякъде. Всеки мъж чака „Принцесата“, а всяка жена „Принца на белия кон“, на сутринта получават „Просто тиква“ и „Просто кон“. Точно затова, вече рядко се впечатлявам от истории за големи любови във филмите. Защото опитах от това ястие и знам, колко горчи. Когато обаче видя нещо различно, тогава истински се вдъхновявам и разбирам, че може би истината се намира на съвсеееем друго място.  Ще карам по същество...

Сериалът , за който ви говоря е „Откраднат живот“, а любовната история е тази на Калин и Наталия. Единствената истинска любовна история, не само в целия сериен филм, но и в мноооого други филми, които съм гледала напоследък. Ще вляза в по-големи подробности, защото не е нужно да сте гледали сериала, за да ме разберете. Двата персонажа са преживели своите Големи любови, излезли са от тях разбити и разочаровани. Намерили са рамо, на което да поплачат и приятел, на когото да разчитат и...са се влюбили. Този път истински. Без излишен целофан или помпозност , без излишно превъзнасяне, драматични любовни излияния и невъзможна любов. Напротив, тяхната беше възможна, проста, лека, обикновена и толкова истинска, че ти спира дъха. А ти го спира, защото знаеш кое е важното в този живот. Колкото и да ни залъгват с изкуствени любовни истории, нашият опит показва, че не в тях е смисъла. Важното е любовта да е истинска, а не голяма.

Сега ще направя един рязък завой като кажа, че и в т.н. Голяма любов има причина и смисъл. И тя наистина се случва, на много от нас. Всеки има един човек в живота си, когото е обичал до смърт, до лудост, до край. Това чувство е толкова силно, драматично и все поглъщащо, че е нормално да е по-атрактивно за филмиране.  Простите и лесни отношения, няма как да са интересни за големия и малкия екран. Това е нормално, но когато хората приемем, че това е всичко, което искаме...тогава става страшно и грешно.

Винаги съм разбирала на едно вътрешно ниво, че между тези две чувства има разлика, но когато започнах да изучавам Астрология, с изненада забелязах, че Любовта и Партньорството са в два различни дома, тоест те са две различни сфери на човешкия живот. Тогава разликата сякаш започна да ми се оформя все по-ясно в главата.

Не искам да бъда празнословна, затова ще ви изброя, по мое мнение, основните разлики между голямата и истинската любов...

-         Голямата любов идва с гръм и трясък, тя често е любов от пръв поглед и често е нелогична. Появява се неочаквано и помита всичко по пътя си, разрушава те, съграждате те отново и пак те съсипва...и така безброй пъти, докато не научиш уроците, които е дошла да ти предаде. Тя е розовата, романтичната, тази с пеперудите в стомаха, тази от която ти омекват коленете. Когато тази любов се появи, си мислиш, че ще умреш, ако я няма. Не знаеш как си живял преди този човек, не знаеш как ще живееш без него. Мислиш си, че той е твоя половинка, твоята сродна душа. Дори е възможно да се вкопчиш в него, като голямата ти надежда за щастие. Често обаче, с този човек партньорство не можеш да създадеш. Вие сте така различни, въпреки привличането, което ви подлудява. Посоката на живота, стремежите, смисъла...всичко е различно. Мъчите се да съедините две НЕ пасващи си парченца пъзел, но просто не става. Карате се, наранявате се, обиждате се...после се мразите със същата сила,  с която сте се обичали. Това ви сразява, това ви убива дори. И после е нужно да се изградите отново, на чисто.  Често дори, тази любов е Голяма само за единия от двамата, а другият просто си е играл. И въпреки всичко, този който е обичал, минава през същите тези етапи на любов и омраза, за да изгради характера си и да се превърне в един много по-зрял и смислен човек.

-        Истинската любов никога не се появява с гръм и трясък, тя просто идва. Някак естествено и някак тихо. Никога не изглежда по нашия калъп за любов, нито по нашия вкус. Но на нея можеш винаги да разчиташ, тя не те довършва, тя те допълва. Държи ти ръката, когато си болен и те завива, когато си уморен. До теб е, във всичко и завинаги. Това е партньорството и то често е много различно от любовта, която сме си представяли. Но пак си е любов, просто друг вид. Ако първата се появява, за да ни научи на нещо,  тази идва за да остане и даде смисъл на дните ни.

Не ме разбирайте погрешно, не заклеймявам Голямата любов, напротив. Всеки трябва да я преживее – един, два пъти, сто пъти, от колкото има нужда. Само тя ни изгражда и ни подготвя за другото, което има смисъл. За Истинската любов.

За себе си мога да кажа, че съм преживяла само първия вид и то не дори, по начина по който исках. И все пак научих много, защото за да ни промени нещо, то трябва да влезе като Троянски кон дълбоко в душата и да ни разбие отвътре. Ако е повърхностно, истинската трансформация е невъзможна. Не знам, още колко големи любови ме чакат, докато дойде тази истинската, но се моля, тя все пак да дойде.

Такава, проста и лесна, като на Калин и Наталия.

Благодаря на сценаристите на сериала „Откраднат живот“, че ме вдъхновиха и на Дария Симеонова и Димо Алексиев, че го изиграха, така че да го почувствам дълбоко в сърцето си. Знам, че това е просто сериал, но понякога е хубаво да виждаме мечтите си навън, за да ги усетим и вътре в нас и да подредим приоритетите си. Не казвам, че тази история ме е научила на нещо ново, а че просто ме накара да успея ясно да го формулирам в главата си.

Понякога Нищото, може да е Всичко!!!