ЧОВЕШКИТЕ ОГЛЕДАЛА, или как виждаме себе си в другите!

 

 

Една от основните теми, по които искам да говоря. Ще обясня нещата, както съм ги разбрала и видяла аз. Не е нужно вие да споделяте моето мнение или да го сметнете за правилно, особено ако не го усещате. Има много статии и клипове по темата и мисля, че всеки може да намери обяснението за себе си.

Хората цял живот се опитваме да разберем и опознаем другите. Това е вродено човешко желание и малко или много всички вървим по него. Независимо дали се отнася за любими, приятели, родители, деца или познати. Ние ежедневно се опитваме да опознаем някого. Ироничното е, че ние дори не познаваме себе си. Много често не разбираме, защо постъпваме по определен начин. Затова пък веднага ни става „ясно“, защо друг постъпва някак. Вселената така е създадена, че човек сам да не може да се погледне. Дори, за да видим външния си вид се нуждаем от огледало. Същото е, ако искаме да разберем собствените си душевност и характер. Нуждаем се от другите хора, за да опознаем себе си. Лошото е, че няма как да се развием духовно и личностно, ако поне малко не опитаме да се опознаем. Или пък това е доброто...

Няма как да знаем кое качество трябва да развием, ако нямам представа с кои качества и недостатъци разполагаме. Ако трябва да задълбая ще кажа, че целия свят ни е огледало, но за да не стане прекалено объркана тази статия ще се огранича само до човешките огледала.

В клипът на Ванеса Виденова за „Вибрационната вселена“ (който ако искате може да намерите в раздела „Тези, които промениха мен“), тя обяснява много просто и ясно, че всичко в този свят е вибрация. Всеки човек вибрира също на определена чистота. Според тази лична чистота ние срещаме различни хора и поведение. Тези хора и това поведение отговарят идентично на това, което им изпращаме ние. Тоест те са огледало на нас в определения момент. Сигурно всички сте чували, че когато човек се ядосва на някого, той се ядосва на свой проблем или пречка. Или пък се дразни на това в себе си, без дори да подозира, че го притежава. За да има смисъл от тези огледални образи, ние трябва да седнем сами със себе си и да се замислим, какво в себе си НЕ харесваме или НЕ приемаме, за да го виждаме в другия. Ще ви дам стандартен пример, който и на мен е помагал много:

Ако вие се ядосваме на някого, че е егоист, значи неговия егоизъм е и във нас. Но ние или не го приемате и бягате от него или сме пасивен егоист и не искаме да го извадите на повърхността. Или може би много искаме да сте такъв човек и да отстояваме своите желания, но не си го позволяваме, което отново е вид НЕ приемане.

Всеки сам разбира, към коя от групите се отнася. Но едно е ясно – егоизма на другия го има и във нас, но ние не знаем за него и следователно не го употребяваме правилно. А несъзнаваните характеристики са именно тези, които редовно ни контролират и ограничават. Когато вече ги осъзнаем, ние ще можем съзнателно да разполагаме с тях по най-добрия възможен начин.

Основната цел на човешките огледала е да извадят на повърхността нашето подсъзнание, като по този начин ние да можем да боравим с него.

Абсолютно същото е, когато харесваме някого или се възхищаваме на някого. Тогава ние трябва да разберем, че също имаме тази характеристика, но поради ниско самочувствие и липса на увереност, тази част от нас остава неизползвана. Това може би спира нашия растеж и развитие. Затова е толкова важно да си даваме сметка за всяко нещо в живота си.

Искам да направя едно важно уточнение. Когато казвам, че тези неща трябва да се мислят и разсъждават, не казвам да спрем да живеем и само да мислим. Аз също бях започнала така, докато не осъзнах, че когато не живея нямам и от какво да уча. Да осъзнаваме нещата означава, да действаме инстинктивно и според желанията и принципите си, а след това да си направим нужните изводи от случилото се, за да не се повтаря до безкрай и да не зацикляме в развитието си.

Това е в най-общи основи темата за „Човешките огледала“, ще имам още статии по тази тема, а ако нещо не ви е станало ясно и харесвате начина по който обяснявам, можете да ми пишете, ако желаете. Аз ако имам мнение по темата ще отговоря спрямо възможностите си.

И в заключение : ние сме всичко, което обичаме, но и всичко което мразим и това ни прави толкова уникални!