В хода на живота ми се появяват и
темите, по които искам да пиша. Дойде ред и на това чудовище наречено СТРАХ.
Искам първо да уточня, че в тази статия няма да става дума за страхове свързани
със смърт, болести и фобии. За тези неща е нужно по-специализирано
обучение, а моят житейски опит не е обогатен с такова. Засега!
Ще говоря за абсолютно нормални и
типични страхове за всеки. Всички имаме в своята биография травматични събития,
които са определили важен етап от живота ни. Дали това ще е любовна болка,
приятелско предателство или друг личен проблем, всеки си има по нещо. И когато
една случка ни е наранила, тя има способността да остава дълбок белег, който
кърви дори при най-малкото напомняне за дадено събитие. Това може да продължи с
години и да спре трайно развитието ни по определи теми от живота. Зависи от
дълбочината на събитието, но може да се наложи дори да посетим психолог. Което
няма да бъде проява на слабост, а ще покаже нашата сила и желание да се справим
с проблема. Сила, която много хора не намират!
За съжаление обаче, за справяне с
подобно събитие, понякога се налага да направим това, от което ни е
най-страх...да го повторим. Разбира се, това рядко се прави съзнателно. Но
Живота, Вселената или пък Бог (наречете
го, както искате) може да
завърти така нещата, че да нямаме особен избор. Само от мисълта, че една
травмираща случка или събитие може да се случи отново, хората могат да откачат.
Краката започват да треперят, пулса се ускорява и на човек му се иска да избяга
с писъци. Предполагам на много от нас, това ще прозвучи познато. За да не бъда
многословна ще ви дам пример:
Да кажем сте преживяли изключително
силно любовно разочарование съпътствано от други травмиращи събития. Случилото
се ви е наранило жестоко и дори за другите да е изглеждало маловажно, във
вашата душа сте приели нещата много сериозно. След всичко това минава дълъг
процес на възстановяване и тухла по тухла изграждате нов вътрешен център и
основа. Колко дълъг и труден е този процес, си знаете само вие. Взели сте си
нужните поуки, научили сте много неща. Чувствата се много доволни от развитието
си, но травмата е оставала някъде дълбоко във вас.
Страхът да не се върнете отново там,
в онази дупка, в онзи емоционален кратер, ви е стиснала за гърлото. Дори и да
вървите напред, все едно нещо ви тегли назад. Ироничното е, че колкото и поуки
да сме си взели, колкото и уроци да сме научили, когато още ни е страх от нещо
или някого, значи нищо не сме постигнали реално. Защото именно страхът ни
свързва с даден момент. Спомена за болката е там в душата и ни кара да се
чувстваме слаби. Това ни контролира.
И тогава насреща идва съдбата и
започва да повтаря хора и събития. Тези, от които най-много се боим. Първо може
да е слабо и отдалеч, после може и по-буквално да стане, но се случва. Този път
ни се налага да се справим по различен начин и то не толкова със самата случка,
колкото със страхът от болката. Ако го погледнем в очите и кажем с увереност: „Какво пък толкова, ти нищо не можеш да ми направиш.
Преборих се един път с теб. Паднах и оцелях и силата е с мен.“ Ако го направим,
страхът не може да ни направи абсолютно нищо. Наистина нищо.
След като сме преживяли нещо и сме
се справили, вече не сме същите. В стария капан не можем да се хванем.
В мига, в който осъзнаем това, се случва чудо. Тогава човек се чувства победител и се освобождава, готов за нови подвизи.
А какво идва след страха..
...Свободата!!!
„Един човек никога не стъпва в една
и съща река два пъти, защото тя не е вече същата река и той вече не е същият
човек.“ - Хераклит
Няма коментари:
Публикуване на коментар