ВСИЧКО, ОТ КОЕТО НИ Е СТРАХ ЩЕ СЕ СЛУЧИ! И ПО-ДОБРЕ!!!

 

        В хода на живота ми се появяват и темите, по които искам да пиша. Дойде ред и на това чудовище наречено СТРАХ. Искам първо да уточня, че в тази статия няма да става дума за страхове свързани със смърт, болести и фобии. За тези неща е нужно по-специализирано обучение, а моят житейски опит не е обогатен с такова. Засега!

      Ще говоря за абсолютно нормални и типични страхове за всеки. Всички имаме в своята биография травматични събития, които са определили важен етап от живота ни. Дали това ще е любовна болка, приятелско предателство или друг личен проблем, всеки си има по нещо. И когато една случка ни е наранила, тя има способността да остава дълбок белег, който кърви дори при най-малкото напомняне за дадено събитие. Това може да продължи с години и да спре трайно развитието ни по определи теми от живота. Зависи от дълбочината на събитието, но може да се наложи дори да посетим психолог. Което няма да бъде проява на слабост, а ще покаже нашата сила и желание да се справим с проблема. Сила, която много хора не намират!

       За съжаление обаче, за справяне с подобно събитие, понякога се налага да направим това, от което ни е най-страх...да го повторим. Разбира се, това рядко се прави съзнателно. Но Живота, Вселената или пък Бог (наречете го, както искате) може да завърти така нещата, че да нямаме особен избор. Само от мисълта, че една травмираща случка или събитие може да се случи отново, хората могат да откачат. Краката започват да треперят, пулса се ускорява и на човек му се иска да избяга с писъци. Предполагам на много от нас, това ще прозвучи познато. За да не бъда многословна ще ви дам пример:

     Да кажем сте преживяли изключително силно любовно разочарование съпътствано от други травмиращи събития. Случилото се ви е наранило жестоко и дори за другите да е изглеждало маловажно, във вашата душа сте приели нещата много сериозно. След всичко това минава дълъг процес на възстановяване и тухла по тухла изграждате нов вътрешен център и основа. Колко дълъг и труден е този процес, си знаете само вие. Взели сте си нужните поуки, научили сте много неща. Чувствата се много доволни от развитието си, но травмата е оставала някъде дълбоко във вас.

      Страхът да не се върнете отново там, в онази дупка, в онзи емоционален кратер, ви е стиснала за гърлото. Дори и да вървите напред, все едно нещо ви тегли назад. Ироничното е, че колкото и поуки да сме си взели, колкото и уроци да сме научили, когато още ни е страх от нещо или някого, значи нищо не сме постигнали реално. Защото именно страхът ни свързва с даден момент. Спомена за болката е там в душата и ни кара да се чувстваме слаби. Това ни контролира.

        И тогава насреща идва съдбата и започва да повтаря хора и събития. Тези, от които най-много се боим. Първо може да е слабо и отдалеч, после може и по-буквално да стане, но се случва. Този път ни се налага да се справим по различен начин и то не толкова със самата случка, колкото със страхът от болката. Ако го погледнем в очите и кажем с увереност: „Какво пък толкова, ти нищо не можеш да ми направиш. Преборих се един път с теб. Паднах и оцелях и силата е с мен.“ Ако го направим, страхът не може да ни направи абсолютно нищо. Наистина нищо.

      След като сме преживяли нещо и сме се справили, вече не сме същите. В стария капан не можем да се хванем. В мига, в който осъзнаем това, се случва чудо. Тогава човек се чувства победител и се освобождава, готов за нови подвизи.

А какво идва след страха..

...Свободата!!!

„Един човек никога не стъпва в една и съща река два пъти, защото тя не е вече същата река и той вече не е същият човек.“ -  Хераклит

ЧОВЕШКИТЕ ОГЛЕДАЛА, или как виждаме себе си в другите!

 

 

Една от основните теми, по които искам да говоря. Ще обясня нещата, както съм ги разбрала и видяла аз. Не е нужно вие да споделяте моето мнение или да го сметнете за правилно, особено ако не го усещате. Има много статии и клипове по темата и мисля, че всеки може да намери обяснението за себе си.

Хората цял живот се опитваме да разберем и опознаем другите. Това е вродено човешко желание и малко или много всички вървим по него. Независимо дали се отнася за любими, приятели, родители, деца или познати. Ние ежедневно се опитваме да опознаем някого. Ироничното е, че ние дори не познаваме себе си. Много често не разбираме, защо постъпваме по определен начин. Затова пък веднага ни става „ясно“, защо друг постъпва някак. Вселената така е създадена, че човек сам да не може да се погледне. Дори, за да видим външния си вид се нуждаем от огледало. Същото е, ако искаме да разберем собствените си душевност и характер. Нуждаем се от другите хора, за да опознаем себе си. Лошото е, че няма как да се развием духовно и личностно, ако поне малко не опитаме да се опознаем. Или пък това е доброто...

Няма как да знаем кое качество трябва да развием, ако нямам представа с кои качества и недостатъци разполагаме. Ако трябва да задълбая ще кажа, че целия свят ни е огледало, но за да не стане прекалено объркана тази статия ще се огранича само до човешките огледала.

В клипът на Ванеса Виденова за „Вибрационната вселена“ (който ако искате може да намерите в раздела „Тези, които промениха мен“), тя обяснява много просто и ясно, че всичко в този свят е вибрация. Всеки човек вибрира също на определена чистота. Според тази лична чистота ние срещаме различни хора и поведение. Тези хора и това поведение отговарят идентично на това, което им изпращаме ние. Тоест те са огледало на нас в определения момент. Сигурно всички сте чували, че когато човек се ядосва на някого, той се ядосва на свой проблем или пречка. Или пък се дразни на това в себе си, без дори да подозира, че го притежава. За да има смисъл от тези огледални образи, ние трябва да седнем сами със себе си и да се замислим, какво в себе си НЕ харесваме или НЕ приемаме, за да го виждаме в другия. Ще ви дам стандартен пример, който и на мен е помагал много:

Ако вие се ядосваме на някого, че е егоист, значи неговия егоизъм е и във нас. Но ние или не го приемате и бягате от него или сме пасивен егоист и не искаме да го извадите на повърхността. Или може би много искаме да сте такъв човек и да отстояваме своите желания, но не си го позволяваме, което отново е вид НЕ приемане.

Всеки сам разбира, към коя от групите се отнася. Но едно е ясно – егоизма на другия го има и във нас, но ние не знаем за него и следователно не го употребяваме правилно. А несъзнаваните характеристики са именно тези, които редовно ни контролират и ограничават. Когато вече ги осъзнаем, ние ще можем съзнателно да разполагаме с тях по най-добрия възможен начин.

Основната цел на човешките огледала е да извадят на повърхността нашето подсъзнание, като по този начин ние да можем да боравим с него.

Абсолютно същото е, когато харесваме някого или се възхищаваме на някого. Тогава ние трябва да разберем, че също имаме тази характеристика, но поради ниско самочувствие и липса на увереност, тази част от нас остава неизползвана. Това може би спира нашия растеж и развитие. Затова е толкова важно да си даваме сметка за всяко нещо в живота си.

Искам да направя едно важно уточнение. Когато казвам, че тези неща трябва да се мислят и разсъждават, не казвам да спрем да живеем и само да мислим. Аз също бях започнала така, докато не осъзнах, че когато не живея нямам и от какво да уча. Да осъзнаваме нещата означава, да действаме инстинктивно и според желанията и принципите си, а след това да си направим нужните изводи от случилото се, за да не се повтаря до безкрай и да не зацикляме в развитието си.

Това е в най-общи основи темата за „Човешките огледала“, ще имам още статии по тази тема, а ако нещо не ви е станало ясно и харесвате начина по който обяснявам, можете да ми пишете, ако желаете. Аз ако имам мнение по темата ще отговоря спрямо възможностите си.

И в заключение : ние сме всичко, което обичаме, но и всичко което мразим и това ни прави толкова уникални!

 

 

Вината (дяволът в нашите души)

 

Сега искам да поговорим за ВИНАТА. Едно от най-безсмислените човешки емоции. Съвестта е друго нещо. Тя е полезна, носи разум и предполага внимание в действията и постъпките. Когато човек има съвест, той няма да отиде и да убие някого. Няма да открадне или да извърши друго подобно нещо. Просто няма да си помисли дори да го направи. Защото това ще е нещо лошо според неговите морални закони. Да имаш съвест, това значи че си добър човек. Абсолютно друго нещо е вината. Такава няма да видите в един изпечен убиец или престъпник. Защото той, за да направи дадено действие, значи го е искал и му липсва съвест. Вината обаче е емоцията на добрите хора. Тя е типична черта на старото време със старото мислене. Измислена е от обществата, за да могат да се контролират хората. По този начин никой няма да посмее да извърши нещо, което да е извън правилата на даденото общество или прослойка. Колко удобно, нали?! Много често на тази база са изградени и религиите. Целта е една – манипулация и контрол над хората.

Кога се появява вината?!

Най-често когато сме искали да направим нещо и сме го направили, след това започва този дълъг процес на самообвиняване. Включва ни се определено копче и ужасът в човешкия мозък започва : „Ама сега защо направих това?!“,“Как можах да го направя?“, “Колко съм тъп/тъпа, за да постъпя така?“ и т.н. Целта на тези мисли и въпроси е единствено да измъчва нас. Не можем да се върнем назад и да поправим случката. Понякога тя не зависи от нас. Друг път сме го искали и самообвинението е напълно излишно и безсмислено занимание. Така  само тровим себе си, измъчваме душата си и даваме пълен набор оръжия на хората, които искат да ни контролират.

И тук пак стигаме до осъзнатостта. Когато се опитваме да бъдем осъзнати ние постепенно ще премахваме и вината в себе си. Всяко действие има своята причина и ако истински искаме да се развиваме, ние просто ще бръкнем в тази причина и ще вземем урока, който ще е полезен. Няма да си губим времето в самообвиняване.

Както вече казах на няколко пъти, вината е най-любимото оръжие на манипулаторите. Тя е дори въдичката, която помага на сектите да превличат своите членове. Повечето пороци също са изградени на основата ВИНА! Когато някой иска да ни накара да действаме по неговите правила, той започва да ни вменява вина. Методите за това са най-разнообразни. Действа се на базата на фармацевтичните фирми, които първо ни разболяват, след това ни лекуват. Манипулаторът първо пуска някоя фраза или изречение, което да ни удари в слабо място и да предизвика в нас вина. След това, като един добър самарянин, веднага предлага лекарството за нашия проблем. Ние се успокояваме, но само временно. До другата доза. По този начин ставаме напълно зависими от някого. Това е често срещан подход и въпреки, че хората го знаят, те много често се хващат на него ПАК и ПАК. Лошото е, че може този манипулатор да бъде и в семейството ни. Изхода е висока самооценка, осъзнатост и любов към себе си. Последното от трите ще бъде веднага обърнато от другите в ЕГОИЗЪМ. Удобно е да бъдат притъпени всичко шансове на хората да се освободят. След като дори когато обичаш и уважаваш себе си, ти си егоист. Нова доза вина. И така до безкрай.

Когато някой обижда нас, манипулира нас, контролира нас и т.н, това е единствено защото го е страх да погледне себе си. Това е защото той сам се чувства нисш и непотребен и контрола над другите му носи вътрешна сила и увереност. Ако с един не се получи, той ще премине на друг. Като паразит. Вменява вина на нас, защото той е изтъкан от вини и не може да се справи с тях. Такива хора са навсякъде в нашето обкръжение. Само се огледайте и ще бъдете поразени от бройката им. Не можем да им помогнем или да ги променим, ако те сами не го пожелаят. Ако не спрат да опитват да контролират другите и не погледнат в собствената си къщичка. А там ще има много да оправяне. Такъв човек не може да ви пипне, ако вие знае собствените си ценности и качества и не страдате от излишна вина. Ако пък успее да ви нарани и ядоса, запитайте се защо той успява?! Не обвинявайте него, той си се обвинява достатъчно. Обърнете се към себе си и превърнете слабостта в сила.

Ключът е в нас, остава само да го изровим под камарата боклук с етикет ВИНА!

НАСЛАДАТА ОТ НАСТОЯЩЕТО

 

Аз съм зодия Стрелец и като такъв гледам основно в бъдещето. И въпреки, че знам колко всеки един от нас не е своята зодия, тази характеристика на Стрелеца съвсем не ми е чужда. Дълги години живях по този начин. Случва ми се нещо и аз не го осъзнавам. Затова пък, когато то отмине аз започвам да усещам, какво точно е станало и веднага се появява желание, това да ми се случи отново. Защото когато е бил момента, аз да му се насладя…не съм го направила. Мислила съм за нещо друго, притеснявала съм се за бъдещи събития или съм анализирала минали такива. Никога не си дадох възможност да бъда ТУК и СЕГА. Навлизайки обаче по пътя на осъзнатостта, аз прочетох в много книга - Колко е важно да живеем в настоящето. В началото не го разбирах, но с времето и с опита нещата се промениха. Ще ви дам прост пример:

Отивам на концерт на любима група. Дала съм много пари за билет на този концерт. Пропътувала съм километри, чакала съм с месеци и т.н. Идва деня на самия концерт и аз вече тръпна в очакване. Настанявам се на стадиона и концерта започва. Аз разбира се, пея и танцувам. Само, че в мен остава усещането, че не осъзнавам какво точно се случва. Пък и ума ми е зает с притеснение, как ще се прибера след концерта или някакъв друг подобен проблем. Забавлявам се разбира се, но сякаш не съм там. Концертът отминава и аз си отивам вкъщи. Адреналина е силен и аз не мога да заспя. През нощта започвам бавно да осъзнавам, какво ми се е случило. Тогава наистина усещам концерта, но той вече е отминал. Съжалявам, че не съм се насладила, когато е трябвало. Заболява ме душата и аз започвам да искам това да се случи, отново. Правя планове за следващия концерт, но знам че той скоро няма се повтори и ме топли само спомена от предишния. На който аз не се насладих, когато трябваше.

Познато ви звучи нали?! Толкова често забравяме истински да се насладим на момента, че после съжаляваме, когато той е отминал. Това е, защото не сме научени да живеем тук и сега. При някои това не е толкова трудно, но за мен си беше важен житейски урок. Тогава на един концерт, аз реших да променя нещата. Станах, затворих очи и просто се оставих на музиката. Крещях, виках, наслаждавах се. Чувството е неописуемо. След това, дори успях да заспя удовлетворена. Защото съм била в момента, без да мисля за друго и без да оставям мозъка да ме отдалечи от момента.

Колко пъти сме губили живота, за да мислим за бъдещето?! До какво ще доведе това, какво искам от това…? Вечните въпроси. Боим се да действаме, за да не ни наранят. Боим се да скочим, за да не паднем. Пазим се от всичко. Не говорим свободно, защото не знаем как ще ни приемат. Правим грешка след грешка, защото не се научихме да живеем за момента. После, когато тръгнем да умираме, ще съжаляваме повече за нещата, които не сме направили, отколкото за тези, които са се провали. Дори да е бил горчив урок, това е начин за да израснеш. Без опити и провали, никой не върви напред. А живота се живее, когато опитваш до последно и се наслаждаваш на опита. Когато живееш СЕГА! Без значене какво ще е УТРЕ! Защото ако утре няма, поне ще ти остане това СЕГА!

Това е едни от най-важните уроци, който съм учила и продължавам да уча. Но всеки ден, когато успея да преодолея границите на ума и да се насладя на момента, се чувствам жива. Защото точно тези моменти изграждат живота ни и те се помнят.

Нека живеем СЕГА, защото само това имаме!

 

Пример за това, защо животните са по-щастливи.
Защото се наслаждават на момента!

 

Опасната духовност

 

Промените се случват. Вече не е голяма тайна, че след 2012 година вибрацията на земята започна осезаемо да се променя. Тогава, на датата 21.12, ние очаквахме края и той дойде. Но не беше краят на човечеството, а началото на края на старото мислене и живот на хората. За мнозина тази промяна се усеща все по-ясно. Виждаме я и в света около нас – войни, катастрофи, бедствия. Сякаш самата Земя е вече прекалено уморена и дава ясни сигнали на хората, че трябва да се променят.

 

Но това не става с опазване на природата от група природозащитници, а с цялостна промяна на мисленето и поведението на земното население. От духовна гледна точка, промяната е неизбежна. Така е, защото все повече хора са избягали от истинската си човешка същност и са затънали в пороци и материална алчност. За да се получи възраждане, първо трябва да се получи пречистване. То се случва от години, но след 2012 г. процесът значително се ускори. По-чувствителните усетиха почти веднага промяната във вибрацията не земята. Това се изразява в забързани събития, притискане от вътрешни страхове и отключване на заключени стари травми. Целта е една - все повече хора да повишат осъзнатостта си, да вдигнат личната си вибрация в тон със земната и да спомогнат за преминаването в нов етап на духовност. Тази информация може да се срещне на много места и източниците все повече се увеличават. За всеки, който се интересува, вече всичко е достъпно.

 

Но да си духовно осъзнат не става от днес за утре. В общество обаче, което е силно консуматорско, се иска бърза промяна и видими резултати на момента. Но това не е кола или телефон, който можеш да си купиш. Това е тежък и труден път към себе си. За тези, които искат бързи резултати, се появяват и такива, които са готови да им ги дадат. И в капана се пада бързо. Особено ако човек не е още стабилен и сигурен в пътя, по който е поел.

Човешкото желание за духовно развитие е старо, колкото и света. Хората винаги са искали да надскочат границите на материалния свят и да се докоснат до това ОТВЪД. Винаги са знаели, че отвъд има нещо и това знание е чисто интуитивно. То се намира във всеки един човек и намирането на духовното ни място не става навън, а просто трябва да се обърнем навътре към себе си. Там цялата информация присъства по всяко време. Но какво става, когато човек не усеща отговорите вътре в себе си?! Той ги търси извън себе си. Така е било преди с религиите, така е и сега с новите типове духовенство, които станаха така модерни напоследък. Не всяка теория от по-долу описаните е грешна. Напротив. Истината присъства, но е силно изкривена и носеща нотки на подтисничество и контрол над масите. Някои от най-честите заблуди са:

 

- Законът за привличането: първият капан, в който попадат множество търсещи хора. Законът в своята същност е правилен, но той се разбира чрез дълъг процес на лично осъзнаване. Звучи прекрасно, да можеш да си „поръчваш“ неща, които веднага да „получаваш“. Но никой не казва на хората, че първо трябва да познават себе си, за да могат да „поръчват“ каквото и да било. В нашето подсъзнание са се събрали толкова много закодирани проблеми, че няма значение какво съзнателно желаем, ако вътре в себе си не вярваме, че заслужаваме пожеланото. Ще ви дам прост пример: ако сме бедни и мечтаем за скъпа кола или един милион в сметката и решим да направим тази „поръчка“, е напълно нормално да не я получим. Защото колкото и да си повтаряме, че ние вече сме богати и разполагаме с тази кола, вътрешно ще знаем, че това не е така и че сме отчаяни и парите ни липсват. Това и ще получаваме отвън – липса. Дълбоко в себе си, ние никога не се заблуждаваме за истината и няма никакво значение, какво точно правим в съзнанието си. Света около нас е пълно отражение на нашето подсъзнание, но за да излекуваме това подсъзнание ни трябват години непрестанна работа по себе си. Парите са енергия, както всичко друго. Те идват при нас не когато отчаяно ги искаме и се фокусираме върху липсата им, а когато се отпуснем и започнем да вярваме в живота и себе си. Не става с прочитането на една книга, нито с гледането на един филм. Става с работа. Същото важи и за това положително мислене. Първо ни трябва ПОЛОЖИТЕЛНА работа върху подсъзнанието ни, след това идва и мисленето. Този капан е не само безсмислен, но той е направо вреден. Защото когато хората не получат желаното, те се отчайват, от което самооценката им страда още повече.

 

- Сектите и религиозните кланове: във време, в което духовната нужда на хората непрестанно расте и те все повече се обръщат към духовността, сектите и различните религиозни учения са изключително опасни и подвеждащи. Религиите сами по себе си са изкривено интерпретиране на истински неща. Те са толкова променени от първоначалната си идея, че се стига до религиозни войни, на които сме свидетели и ние в момента. В крайна сметка БОГ е един и Той няма нито име, нето предпочитания. Той е енергия, която се съдържа вътре в нас, във всеки един. Целта на новото време е да се обединим и да признаем, че всички сме едно. Всички ние сме част от общия енергиен източник, който някои наричат БОГ. Това е дълбоката истина, върху която стъпва всяка една религия. После нещата се променят. Догмите и ограниченията превръщат една прекрасна идея в причина за нещастие. А Бог е свобода. В него няма правила, защото ако човек обича себе си (в т.ч. и Бог в себе си), той ще обича и другите хора (в т.ч. Бог в другите). Тогава няма да има разделение, войни и омраза. Тогава ще има просто безусловна любов, която е олицетворение на самия БОГ. За сметка на това догмите и правилата в религиите вменяват вина и страх в хората, което пък създава омраза и смърт. Сега, когато хората започнаха да търсят себе си, се появяват все повече НОВИ-СТАРИ религии и догми, които да ги заробят по нов начин. Защото когато нещо ти налага ограничение и страх, то не може да е за добро. Така няма да вървим напред, а само ще се въртим в кръг. Наблюдава се развитието на все повече духовни кланове и секти, които се възползват от отделянето на хората от стандартните религии и се опитват да ги вербуват за техните цели. А идеята им не е свобода и любов, а власт и страх. Затова за хората, започнали пътя към духовно израстване в момента, подобни кланове са изключително вредни, защото има реална опасност да ги объркат и да ги вкарат в още по-големи лични проблеми и грижи. Още повече че такива секти са изключително силни, защото боравят умело с енергията на хората и те са привлечени и манипулирани, без дори да предполагат. Има и един друг тип измама, срещана напоследък. Това са фирми или школи на базата на духовно-финансови пирамидални структури, които с помощта на курсове и семинари привличат хората, взимат им парите и ги заблуждават. Търси се само финансова изгода, а личната болка и проблем на всеки човек не е от значение.

 

- Регресията: в последните години регресията стана изключително интересна и модерна. Това „пътуване“ в минали животи се представя все повече като екскурзионно пътешествие, което за 20-30 лв. може да ви потопи в миналото на душата ви. Звучи вълнуващо, но не е точно така. Регресионната терапия наистина набира широка популярност. Не случайно обаче тя се нарича ТЕРАПИЯ. Целта й е да се подпомогне клиент, имащ нужда от психологическа помощ, т.е. ако имате даден проблем и психологът не може да разбере коя е причината за проблема, той може да потърси източника му назад в миналите ви животи. Само на този проблем и само в нужда. И не е нужно да си се разхождаме сред животите когато ни падне и ни е интересно. Ако това беше нужно и важно, всички хора щяхме да помним миналите си животи и нямаше да се забравят. Ние не случайно забравяме, за да можем да трупаме нов опит без да се влияем. Припомнете си всичките пъти, когато не сте предприемали действие заради някоя травма в миналото. Страхуваме се, защото спомена ни спира и не искаме да преживеем същото. Представете си сега, ако помните всичките си животи. Всички пъти, в които сме преживели нещо лошо. В този случай няма да правим нищо и ще седим само под леглото от страх. В подсъзнанието ни се пазят достатъчно неосъзнати страхове и пречки. Не е нужно да си нанасяме още травми и в съзнанието, само защото ни е интересно да се поразходим в предишните животи. Това е не само излишно, това е опасно.

 

В заключение искам да кажа, че пътят към духовността е единствено и само път към себе си. Да бъдем автентични и да не се самозалъгваме за истинските си чувства и мисли. Да се водим по себе си и да слушаме интуицията си. Винаги да задаваме въпроса - ЗАЩО МИ СЕ СЛУЧВА?! Няма нищо случайно и всяко нещо, което се случва е, пряка проекция на това, което е в нас. Най-щастливи се чувстваме, когато следваме себе си, а не чужди правила и предписания. Затова и всичко, което ви казах, е просто една гледна точка. Вие ще си съставите ваши, спрямо вашия опит! Нека бъдем себе си, нищо повече не е нужно!!!

 

Статията е публикувана и от Gnezdoto на адрес:

http://www.gnezdoto.net/promeni-sebe-si-promeni-jivota-si/2601-opasnata-duhovnost

Път към ПРОМЯНА

Реших символично да започна новия блог с една статия от стария. По този начин прехвърлям топката на това ново място като правя плавен преход. Темата е идеална за начална, защото е свързана със стартовата точка на моята промяна...

Приятно четене!

 

 

 

      От много време не съм писала в блога си. Преживявам един период наситен с толкова емоции и преживявания, че повече попивам информация, отколкото да я предавам под формата на написани редове. Сега обаче усетих подтика да пиша и веднага му се отдадох. Създавам тази статия с ясното съзнание, че за много хора ще звучи странно, дори и леко откачено. „Какви ги дрънка това момиче“ ще си кажат. Но за мен  е важно това, което съм научила да бъде предадено макар и под тази кратка форма.
      Благодарна съм, че живота ме доведе до тук. Не мога да кажа, че пътят ми е бил много труден, нито че е и прекалено лесен. Но преди две години, нещо в мене се пречупи и аз реших да се променя. Знаех, че прекалено дълго съм живяла по начин, който не ми харесваше. Разбрах, че ако аз не се променя, няма да се промени и живота ми. И започнах този път. Няма да излъжа, ако кажа че не знаех на къде да тръгна и какво да предприема. Просто знаех, че искам нещо коренно да променя в себе си и в живота си. Осъзнах, че матрицата по която живея е сбъркана. Не е възможно хората да сa на тази земя, за да страдат. Не е възможно единствените ни цели да са училище, университет, работа (по възможност добре платена, но неангажираща), да се оженим, да имаме няколко деца, да се караме с брачния си партньор, но да оставаме с него. И го правим не защото сме щастливи, а защото това сме гледали и така са ни учили. После евентуално ако имаме късмет да се пенсионираме...и накрая да умрем. Мечтите да не ги гоним, защото не се сбъдват. Да не надскачаме себе си, защото ни мързи да се мръднем и така...да си вегетираме цял живот. Когато тръгнем да умираме да се замислим, „Какво ли направих в живота си“, но вече да е късно. НЕ!!! Аз не видях смисъл в този живот. Или в българската максима, че щастието струва скъпо и по-добре да не сме щастливи, защото после тъпкано ще ни се върне. О, УЖАС!!!
     Никога не съм ги разбирала тези неща и реших, че аз не искам да живея по сценарии, написан поколения преди мен. Искам да променя живота си. Искам да работя работата, която ме кара да се вълнувам всяка сутрин преди да тръгна за нея и да я върша с удоволствие. Искам да съм с човека, пред който да съм изцяло себе си и да съм спокойна. Но и с когото да ми е интересно. Искам да имам вълнуващ, интересен живот. Не искам да съжалявам за пропуснатите възможности, когато дойде мигът на смъртта. Искам да се гордея с живота си. ТУК СМЕ ДА ЖИВЕЕЕМ, НЕ ДА СЪЩЕСТВУВАМЕ!!!

 

       Сега ще кажете, че сигурно говоря празни приказки и не знам, как да го направя. Няма рецепта за щастие и промяна. Но има някои прости правила. Просто трябва да познаваш себе си, но истинската си същност, не измислената. Трябва да се доверяваш на интуицията, трябва да обичаш себе си, трябва да следващ мечтите си. Клишета, които всеки казва ежедневно, но повечето хора дори не се опитват да следват. Започнеш ли обаче, всичко се променя. Дълго време пътя е труден, защото ние чупим матрицата, в която сме живели. Но след време виждаш как нещата започват да се променят бавно, но сигурно. Когато спреш да се самосъжаляваш и започнеш да действаш, всичко става различно. Не веднага, но се случва.
     Аз избрах духовния път. Не следвам нито определена доктрина, нито определени правила. Следвам само своето желание да намеря истината за себе си. И я намирам. Стъпка по стъпка. С различни книги и с хората, с които живота почна да ме среща. Те започнаха да идват малко по малко и да съставят пъзела на моя живот, парче по парче. Може би в момента не съм изпълнила всичките си цели, може и да изглежда че нищо не съм направила. Но аз знам, че съм различна. Всеки ден се уча да гледам на живота по различен начин. Да не се ядосвам на глупости, да се радвам на слънцето, на красивите цвета или на разговор с приятел. Уча се да следвам собствения си зов на сърцето, въпреки че това на много хора не се харесва. Не се случва лесно, нито бързо. Но тухла по тухла, промяната започва да се вижда. Усещането, че си на прав път е едно от най-големите удоволствия на този свят. Усещането, че си на СВОЯ път е нещо невероятно. Често ни се случва да играем чужд живот или да се водим по чужди правила. И нагаждайки се, в един момент усещаме че нищо не ни радва. Защото не живеем собствения си живот. Защото не срещаме нашите хора. 

 

 

     Аз започнах да ги срещам. Хората, които виждат света по моя начин. Хората, които също мечтаят и не се отказват. Започнах да ги виждам и това ме вдъхновява да не спирам. Защото знам, че пътя към промяна е тежък и бавен, но води до истинското щастие и наслада. Живота не е създаден да сме нещастни, а да сме щастливи. Но щастието не е в новата кола, новия телефон или милиони в сметката. Щастието е в правилния път към себе си. В изпълняване на нещата, които радват сърцето. В общуването между хората. Щастието може да е тук още сега, ако изберем да сме щастливи. Да...щастието е избор. Щастието е и пътя към целта, която сме си поставили. То идва с радостите, но носи и отговорност за себе си. Не да обвиняваме другите, не да се хващаме за другите, а да се погрижим за себе си. И едновременно с това да помогнем и на другите...

 

    Това накратко е смисъла на моя ПЪТ КЪМ ПРОМЯНА. Тя, промяната трябва да дойде бавно, но истински. Краткосрочните промени, действат само козметично. Не носят истинското удовлетворение. Затова този път е бавен. Трябва да интегрираме промяната всеки ден и всяка секунда. Без да забравяме все пак себе си. Не е нужно да правим неща, които не усещаме и не са част от нас и живота ни. Не е нужно да разрушим живота си, за да го построим наново. Просто трябва бавно и постепенно да променим възгледите си към живот. Това е всичко.
     Най-вече не трябва да спираме да мечтаем. В мечтите се крие бъдещето ни, само ако положим  усилие. Ако се откажем от мечтите си, значи приемаме бъдеще в нещастие и играене по чужди правила и норми. Така ще се изгубим изцяло.
    Ще ви споделя нещо, дълго време аз не се харесвах. Исках да се впиша в различни групи и да съм като тях. Исках да се слея с обществото, защото ако не го направиш, обществото те отхвърля. Исках да съм като всички и мразех своята различност и особеност. Не вървейки по моя път на промяна разбрах нещо много важно...прекрасно е да си различен. Всички сме различни, но някак искаме да влезем в готови калъпи и смачкваме различностите си. Аз съм дива, много луда и нестандартна. Аз искам да уча езици, които не са модерни или полезни. Аз искам едновременно да правя изкуство, но и да замина за година в Италия, за да уча италиански и да ям италианска храна. Аз искам да пътувам, но и да преподавам. Аз искам толкова много неща, че сърцето не може да ми ги побере. И нито едно от тези неща, не изглежда разумно и приемливо. Аз искам да се обличам шарено и без грам стил, аз искам за сменям прическата си през месец, аз искам татуировка, аз искам да медитирам сред природата. Всичко това го искам, но никога не смеех да си го призная. Защото исках да се впиша. А за обществото това изглежда, несериозно, неразумно, глупаво дори. Не ме интересува. Аз искам така. И като казвам АЗ нямам предвид егото си, а вътрешното ми аз. Защото егото иска да е прието и харесвано, а АЗ искам да съм дива и щастлива. Дори и на повечето хора това да не се хареса. Който ме обича, ще ме хареса такава. Не искам да отслабвам, за да влизам в рамки, не искам да уча английски, защото всеки трябва да го знае. Какво значи ТРЯБВА, аз не искам. Свободна съм! И съм Благодарна!!!

 

      Благодарна съм на всеки човек, който срещнах през тези години. Всеки ми даде помощ и ми показа отражение на мен. Благодарна съм на духовните си учители, които не са никак малко. Благодарна съм на приятелите, които изтърпяха тази промяна. Благодарна съм на семейството ми, че ме обичат и са ме възпитали такава. Може да изглеждах странна и неразбираема до сега, но това в момента е най-големия ми дар. Благодарна  съм на Господ, за качествата с които ме е дарил. Благодарна съм на себе си, че в трудностите не се отчаях и не спрях да се боря. Аз ще продължавам по този път, доколкото ми стигнат силите, или доколкото ми стигне живота (това май беше цитат от някъде...не помня) и ще докажа на всички скептици, че това е истината. БЛАГОДАРЯ!!!