„Отдай се на чувството!!!“ – фраза, която преди години
ми повтаряше един важен за мен човек. Това може би ще е урокът, който ще уча до
края. Хората често сами си усложняваме живота, когато прекалено мислим и
премисляме случките. Забелязали ли сте, че никога не можем да сме в настоящата емоция
напълно? Когато ни е зле, опитваме се да се разсеем, да се разведрим, да
избягаме от болката. Когато пък ни е добре, често се чувстваме виновни и чакаме
нещо лошо да ни се случи, за да компенсираме. Не умеем да се радваме, да се
наслаждаваме. Или пък умеем, но след алкохол и други опиати.
Замисляли
ли сте се, защо толкова много хора са под контрола на наркотиците и алкохола?
Сигурно причините са много, но една от тях е желанието да избягат от болката и
да спрат да чувстват. Хората не можем да се отпуснем и отдадем на живота без
странична помощ. Аз също никога не съм могла да съм в мига. Сигурно ще се уча
цял живот на това висше изкуство. А какво именно означава това, нека се опитам
да обясня от моята гледна точка:
-
Случило ни се е нещо лошо. Тук не говоря за големи
лични трагедии. За тези случаи няма квалификацията и правото да говоря. Да
кажем, че просто сме имали ужасен ден с много проблеми – работа, вкъщи,
любов!!! Варианти, колкото искаш. Зле ни е, чувстваме се тъжни, направо смазани
от живота си. Не виждаме изход от проблемите, не виждаме светлина. Всеки е
изпадал в такива състояния. Когато се случи при мен, сутрин не желая да се
събуждам. Искам просто да продължа да спя и да избягам от болката в гърдите. При
такива случаи прибягваме до начини за разведряване – стараем се да избягаме от
това чувство. То е гадно, неприятно и боли. Никой не иска нещо такова в себе
си, нали?!?! Но, да избягаме не помага. Може да претъпи чувството, но то после ще
се завърне по-силно от преди. Подтискането НИКОГА не е решение. То ни навлича
още повече проблеми след това. Аз се научих на един прост начин за оцеляване в
подобни ситуации – пускаш се и се отдаваш на чувството.
В случая това чувство е болка. Ами какво толкова, нека боли. Не можеш да
премахнеш проблема с магическа пръчица. Той се е появил да те научи на нещо, но
това научаване не става изведнъж. Случва се с време и постоянство. Пускането
позволява да потънем в моментната емоция. Ако те се плаче, плачеш, ако ти се
спи – спиш. Просто седиш в това, което е. Изпитан факт е, че продължителността
на трудните момент с този подход, значително се съкращава. Отрицателната емоция
просто минава през тялото, без да се задържа. Колкото повече бягаме от нея, тя
толкова повече седи, заблатява се и ни носи душевни инфекции. Затова, каквото
такова. Случилото се е случило вече, няма смисъл от бягане.
-
Вторият случай е точно обратния. Имали сме хубав миг. Ако
е било незначително преживяване, например хубав филм, приятна среща или хубава
постановка, ние бързаме да го заличим от живота си. Защото, нали трябва да сме
големи, зрели хора и трябва да се отдадем веднага на задълженията, които седят
и ни чакат. Нямаме излишно време да губим с глупости. Някак не можем просто да
се насладим, а бързаме да се затрупаме с нови проблеми.
„Живота не
включва само приятни неща“ – друг цитат по памет, от близък до сърцето ми
човек. Дааа, живота е пълен с проблеми, неплатени сметки, несподелени любови,
неприятна работа. Защо обаче, когато ни се случи нещо хубаво, бързаме да се
върнем към гадните неща, а просто не се насладим на хубавото. Защото винаги
изпитваме вина, когато се забавляваме?
„Не можеш само
да летиш в небето. Слез на земята...“ – чували сте тези думи може би. Мечтите,
насладата, удоволствията са жестоко пренебрегвани от повечето хора. Смятат ги
за глупости и изгубено време. И с какво мислите запълват това спестено време –
с още повече проблеми. Това, че и
аз често си казвам “Слез не земята и се стегни“, започна да ми показва, че вече
съм крайно пораснала. И от това ме заболя. Защо не можем да сме повече деца?
Живота така или иначе, ще ни свали на земята. Нека всеки хубав миг да се усети
с всяка клетка от тялото.
Понякога
дори ни се случва и голяма хубава емоция. Ей тогава, става страшно. Народопсихологията
на българина е желязно подготвена за този случай с поговорки от типа „Много
хубаво не е на хубаво“. Толкова
силно вярваме в това, че случи ли ни се прекрасно преживяване, ние веднага
почваме да очакваме да ни го върнат с нещо лошо. ДА, ще се случи и лошо. Не защото
ние се радваме, а защото живота е спирала. Нагоре и надолу се сменят постоянно.
Загубим ли обаче горната част, защото вече очакваме долната, не губим ли
основната част от живота си? Аз пък мисля, че хубавото е на още по-хубаво.
Когато очакваме лошо, повече лошо получаваме.
Нека живеем живота си, в пълния му израз. Защото когато го изгубим, ще
съжаляваме не за трудното, а за пропуснатото!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар