Да си ОСЪЗНАТ е ВСИЧКО !!!

          

            Важно!!!Важно!!!Важно!!!

Няма да спра да повтарям това изречение, във всяка една от статиите си. Затова правя и отделна такава, за да затвърдя важността й. Защото, колкото и да говоря за вибрации, енергии, огледала и т.н., тези неща нямат НИКАКВО значение, ако човек е неосъзнат. По-скоро, ако човек не се опитва ежедневно да се осъзнава. Осъзнатостта не е качество, тя е борба – целодневна. Днес може да си абсолютно осъзнат, а утре да реагираш като сляп човек. Говоря глупости!!! Това се променя, дори час по час. В рамките на един ден, можеш да бъдеш 10 часа осъзнат и 14 часа – неосъзнат... (образно казано)

Затова е много важно, да не се самообвиняваме. Когато си реагирал без осъзнатост сега, това не значи че няма да успееш да се поправиш ВЕДНАГА. Всичко е в нашите ръце.

Нека обясня, как аз разбирам нещата. Човек трябва да бъде буден за процесите, които се развиват както в съзнанието му, така и в подсъзнанието му. Докато едното (съзнанието) се следи сравнително лесно, другото (подсъзнанието) е черна дупка от множество наложени модели. В по-голямата част от живота си, ние реагираме машинално. Във всеки от нас има алгоритъм за реакция по определени въпроси и ситуации. Не случайно, постоянно ни се повтарят случки и събития. Това ни показва, че имаме БЪГ в системата и тя трябва да бъде разбита и декодирана. Докато не го направим, ние няма да излезем от спиралата на постоянно повтарящите се събития.

Най-важното е: Да познаваме себе си!!!

           От спиралата се излиза само с осъзнаване. Да не вървим с рогата напред през живота, е от изключителна важност. Всяко нещо си има своята причина и следствие и ако спрем за малко и се запитаме „Това, защо ми се случи?“, животът може да придобие смисъл. Всеки сам държи кормилото на живота си. Съдбата също е избрана от самите нас, за да израснем и да научим уроците си. Не можем да се сърдим на никого. НИКОГА!

           Когато ни манипулират, лъжат, нараняват…ние сме си виновни. ДА!!! Колкото и   да е неприятно да си го признаем!!

За да има агресор, трябва да има и жертва. Ако човек има увереност в себе си, ако се обича, ако се уважава и цени…никой няма да го лъже и манипулира. Ако някой все пак се опита, човекът ще си тръгне или ще защити себе си по най-подходящия начин. Отмъщението не е изхода. То просто сменя ролите и показва, че нищо не сме научили от урока. Уважаваме ли себе си, другите ще ни уважават и никой няма да опитва да ни лъже. Всичко това означава, че винаги ние сме си виновни за абсолютно всичко. Само силните и осъзнати хора обаче, ще си признаят че са си виновни. Защото е най-лесно да търсим вината извън себе си. Държавата, съседа, родителите ни, рептилите, илюминатите…виновници, колкото искаш. Ако някой иска да прехвърли вината навън, веднага ще си намери в кого. Това го превръща във вечната жертва, която постоянно мрънка и е винаги нещастна. Огледайте се, колкото повече жертви има около вас, толкова повече и вие се опитване да играете тази роля. Нашият свят е наше огледало. Когато искаме да бъдем онеправдани и нещастни, тогава ще срещаме и хора, които ще ни правят такива. Толкова е просто и едновременно толкова сложно.

         Никой няма да се грижи за твоето щастие, ако сам не се грижиш за него. Никой вместо теб няма да се бори за мечтите ти. НИКОЙ!!!

        ТИ СИ ТОЗИ, КОЙТО ОПРЕДЕЛЯ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕ ЖИВОТА СИ!!!

        Дори на осъзнатите хора, (тези, които са по-често осъзнати, отколкото неосъзнати - никой не е осъзнат постоянно) им се случват лоши неща. Разликата е, че те виждат лошото като възможност, а не като пречка. Виждат агресията и проблемите, като шанс да се опознаят повече, да се справят със страховете си, да израснат. Виждаш ли възможност в проблема, значи ти си един зрял човек, който ще получи тази възможност. Виждаш ли, само лошото…само това ще продължаваш да срещаш.

        Дори здравословните проблеми и инцидентите не са случайни, а са плод на подсъзнателни проблеми и блокажи. Това обаче е тема, в която не искам да задълбавам, поради специфичния й характер. Просто искам да кажа, че дори най-малкото неразположение трябва да бъде отчитано и преработено, за да не се стига до по-големи проблеми. За да разберете повече за психологическия характер на здравословните проблеми ви препоръчвам книгата: Болестта като път от Торвалд Детлефсен!

        Засега ще затворя темата за осъзнатостта, като обещавам да я повтарям постоянно, защото е важна. Ако имате въпроси спрямо моята компетенция и опит, можете да ми пишете. За пореден път ще подчертая, че аз не съм нито специалист, нито психолог. Разчитам изцяло на личния си опит и преживявания. Всичко, което пиша е без претенции и съм благодарна на всеки един положителен коментар и доверие. Не ми вярвайте на думите, почувствайте ги…

       „Истината не трябва да се казва така, че да я разберат. В нея трябва да повярват.“ – Уйлям Блейк

        И последно…

        За да бъдем истински щастливи, нека бъдем осъзнати!!!