Всеки ден бързаме, тичаме, спазваме срокове и задачи. Гоним някакъв илюзорен живот, който са ни казали, че трябва да имаме. Гледаме другите и се сравняваме, искаме да живеем като тях и си мислим, че така ще сме щастливи. Но реално няма да сме, защото щастието е индивидуално занимание.
На 25 вече трябва да си имал няколко гаджета, до 30 да си се оженил/омъжил и да имаш поне едно дете. До 35 вече поне две. Едновременно с това трябва да имаш успешна кариера, за да не те мислят за "лузър" и общо взето трябва да си като другите. Всички еднакви, като клонинги, части от Матрицата.
Ако нещата не се развиват по този план, ти се чувстваш нещастен и НЕуспял, защото не вървиш по точните указания от обществото. То започва да те притиска и да изисква от теб, като тези очаквания те смазват и затъваш все повече.
Реално всеки си има свои път, съдба и уроци. Дали и кога ще се ожени/омъжи не зависи от графика на живота, а само от самите нас. Насила не става и не трябва. Уроците също са индивидуални.
Аз дълго време се чувствах нещастна, защото не съм като другите. Само, че никой не е. Всеки е различен и това "другите" е просто матрица на живот, по която ни карат да живеем. Всеки трябва да изчака, за да намери собственото си щастие и да спре да се сравнява.
Тогава светът ще е една идея по-красив!
КОЕ ХАПЧЕ ЩЕ ИЗБЕРЕШ?!
